Карнавалът в Павел баня през 2014г.



Съчетавайки езическите традиции с модерните течения, на Сирни Заговезни малки и големи се обличат като “старци”, плашилки и други герои от народния епос.

Тръгвайки, от краищата на населеното място, в края на деня те се събират на площада и под звуците на хлопките играят за здраве и берекет.

През 2015г. празникът е на 22.02

Снимки от Кукерски Карнавал Павел баня 2015г.


Снимки от Кукерски Карнавал Павел баня 2013г.

Карнавалът - Сирни Заговезни – мистика и традиция

Карнавалът е явление, чието име идва вероятно от латинския израз „carni levamen”, което буквално преведено означава „освобождение на плътта”. Карнавалната обредност пази своите корени още от езическото време, когато в света е властвал дезориентиращият фактор по отношение на религиозни вярвания, божества, култове и табута. Всяка година на Сирни Заговезни в отделни райони на страната се възражда традиция, чиято мистичност отвежда към прастарите времена, към митовете и ритуалите.
Постепенно тя получава естественото си развитие в хода на историческия процес и поставя началото на проявлението си като част от новите вярвания, които бележат функция на промяната.

Карнавалните игри имат общо с Дионисиевите тайнства и тържества в Древна Гърция, на които се е пеело и танцувало в чест на Дионис, богът на виното, лозята, празненствата и забавленията. Смята се, че тези периоди са началото на една традиция, която векове по-късно продължава да се препредава на поколенията. Карнавалната обредност се свързва и с едни от най-старите сакрални ритуали за прогонване на зимата, студовете и виелиците по света.
В България така наречените кукери, плашилки и други персонажи, плод на фолклора или лично творчество, в много области на страната са основата на маскарадни игри.

Последната обредност, с която българинът затваря цикъла на зимното полугодие, са Сирни Заговезни. Община Павел баня съхранява и доразвива традициите на този древен празник. Сирни Заговезни тук се свързва освен с искането на прошка от по-възрастните, но и с организирането и провеждането на карнавал, продължаващ три дни. В него участват кукери (още наричани „старци”), плашилки, разиграват се различни сцени от битието и патриархалното всекидневие на българина. Целта е да бъдат прогонени злите сили от домовете на хората, за да започнат те отново трудовата си дейност.

Денят е известен още и като Неделя на Всеопрощението или Прошка. Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея — постя, въздържам се). Популярен е обичаят хамкане и паленето на огньове, наречени Сирнишки или Сирници.

Огънят се пали от момчета и ергени и се прескача за здраве. В някои райони на страната, както и в Павел баня, се изпълнява обичаят въртене на улалия. Тя представлява факел от слама или черешови кори, които се оформят на топка, след което се запалва и докато не изгори, се върти над главите от всички членове на семейството. Празникът се чества седем седмици преди Великден и трае от три дни до една седмица.

Целият ден е отдаден на забавленията, а негов естествен завършек са вечерните обикаляния на маскирани като плашила хора, които посещават на групи домовете, а стопаните ги посрещат с халва и баница. Целта е те да не бъдат разпознати от членовете на домакинството и да го напуснат, без да проронят нито дума. Вярва се, че по този начин страховитите или комични персонажи плашат злото, събрало се през зимата, и го прогонват.

Интересен е фактът, че в днешния модернизиран свят, предлагащ всички удобства на съвремието, подобни традиции и обредности намират проявление и приобщават особено младите да се докоснат до нещо, съхранило идентичността на народите векове наред.

Община Павел баня може да се похвали с едни от най-многобройните участници в карнавалните празненства. Доказателство за това са престижните награди, които общината отнася от фестивали на маскарадните игри с международно значение в Перник, Разлог, Симитли и др.

Интересът към обичая е изключително голям и затова ежегодно общината е домакин на желаещи да почувстват магията на родното, носеща се като звукова феерия от дрънченето на медните хлопки, а преливащата от багри и цветове картина на изящните костюми, пъстри народни носии и импровизирани облекла, плод на богатото въображение, превръща целия празник в едно магнетично изкуство, чиито носители и творци пренасят мистиката на традицията в съвременността… и в бъдещето.

Автор: Румен Скрински
Снимки: Румен Скрински
Снимки: Недялки Несторов
Видео: Борислав Марков