Павел баня
"Да устоиш на времето": щрихи от историята на читалище "Напред - 1903" Павел баня 
Устав на читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Устав на читалище 'Напред 1903' Павел баня
Протокол №1
„Днес, 01.01.1903г., ние, младежите от с. Павел, Казанлъшка околия, събрани в общинското училище, като съзнаваме, че всеки човек има нужда от повече знания в живота, придобити от науката, с които може да се преживее колко годе по-сносен живот: и че тези познания, придобити в първоначалното училище, са незадоволителни и могат да получат в село само ако съществува едно читалище,
Решихме:
По собствено желание да поставим основата на едно читалище, целта на което да бъде: умственото и нравствено подигане на населението в селото ни.
Избрахме:
1. За временен председател Иван Попсавов, който ръководи заседанията, като най-стар измежду нас, а за деловодител Лала Беева.
2. Избираме 5-членна комисия, състояща се от членовете: Теньо Рътов, Иван Попсавов, Димитър Тодоров, Лала Беева и Станчо Марков, която да се погрижи за изработването на устава, който да се подложи на разглеждане на 15 януарий с.г. […]
Подписали основатели членове: Иван Попсавов, Лальо Митев, Тодор Петков, Станчо Марков, Лальо Дражев, Петър Христов, Митьо Станчев, Теньо Христов, Христо Ройлев, Руси Мазаров, Нено Караиванов, Ст. Кисьов, Лала Беева, Мария Астарджиева, Димитър Тодоров, Нено Стойнов, Иван Георгиев.

Председател: /п/ Иван Попсавов
Деловодител: /п/ Лала Беева“
(Стоилов, 2003:66).
Част от наградите на читалище 'Напред 1903' Павел баня Публикувано в Pavelbanya.eu
Част от наградите на читалище 'Напред 1903' Павел баня
С този официален документ се поставят основите на читалищната институция в тогавашното село Павел, Казанлъшка околия. Вече 112 години курортният град Павел баня притежава читалище с богата история, положена в размирното следосвобожденско време. От какъвто и ъгъл да погледнем на изминалото столетие и повече обаче, един факт ще бъде безспорно сигурен: в тази дистанция на годините се оглеждат основните черти на българския характер, ентусиазъм и дребнавост. Читалищният архив, спомените на общественици, разказите на непосредствени свидетели на драстичните промени, рефлектирали върху институцията, красноречиво показват възходите на духа и различните аспекти на колективния живот. Сблъсъкът между велики намерения, грандиозни идеи и сложни философии за бъдещето с горчилката на динамичната реалност, дава отражение на цялостната същност на читалище „Напред –1903“ през годините на национални катастрофи, политически преврати и постоянен недоимък.

Днес в резултат на редица бюрократични неуредици на държавно ниво читалищните институции в цялата страна са оставени на почти пълна саморегулация, което създава труднопреодолими препятствия пред функционирането на този уникален по структура и съдържание полифункционален проект на Българското възраждане.

Читалище „Напред – 1903“, град Павел баня, не остава извън негативната конотация, която държавата в лицето на Министерството на културата е поставила върху дейността на българските читалища. Те са и маргинализирани от дневния ред на и без това инерционно провеждащият се дебат в областта на културния мениджмънт по места.

Въпреки направените предварителни бележки, фокусът на настоящото изследване ще бъде насочен предимно към исторически преглед на основните моменти от развитието (и застоя!) на читалище „Напред – 1903“. Полагайки павелбанското читалище редом до общите наблюдения върху читалищата в България през времето, ще се опитаме да открием онези „глътки въздух“ на предшествениците, които да са от полза за съвременниците при решаването на проблемите на културната институция през днешния ден.

За целта обаче ще тръгнем от по-далеч.

Велик княз Павел Александрович Публикувано в Pavelbanya.eu
Велик княз Павел Александрович
Село Павел възниква като самостоятелно селище непосредствено след Освободителната война от 1878 година. Тогава, в удобното време на безвластие, умни и прозорливи селяни от съседна Турия успяват да издействат разрешение от началника на казанлъшка околия – Павел Николаев Попов – да се нанесат в изоставеното от турците село Лъджакьой (в превод Баня). Изборът не е случаен – турското село се намира в непосредствена близост до удобни пътни артерии, освен това наоколо бликат минерални извори с лековита топла вода. След много усилия и колективна работа селяните построяват за кратко време 132 къщи и на 30 юни (Денят на светите равноапостоли Петър и Павел) през 1878 година селото е основано. И до днес местните краеведи спорят на кого е кръстено то. Хипотезите варират от името на свети апостол Павел, през околийския началник Павел Николаев Попов, до най-малкия син на руския цар освободител – велик княз Павел Александрович Романов.

Село Павел не остава изолирано от обществените процеси, които текат по това време в младата българска държава. Зараждащата се интелигенция сред местните поставя въпросите за реализацията на големите проекти за всяко едно населено място –изграждането на църква, училище и читалище. Започва работа.

„Опитайте се да потърсите в речници на чужди езици дума, аналогична на българската „читалище“. Няма да намерите!“, споделя в своя статия за брой 9. на вестник „Читалищни вести“, Павел баня, местният журналист и краевед Йорданка Трополова. „Причината е, че българското читалище като самобитно творение на националния български гений, е уникално по своята същност и няма аналог в останалите страни по света, с изключение на някои южнославянски държави. В този смисъл неговото съществуване като самодейно средище за социални контакти и интелектуално общуване, за просвета и образование, за културна, библиотечна, театрална и пр. дейност, е оригинален принос на България в съкровищницата на световната култура и цивилизация“ (Трополова, 2013:3).

В действиетелност ние трябва да отбележим, че от 1856 година насетне първо в големите градове на страната възникват читалищни институции, а до Освобождението техният брой е вече 131. Става безспорно ясно, че говорим за структури, които запълват една огромна ниша на обществения живот, свързана с получаването на образование, развитието на личностния дух и потенциал на индивида, усъвършенстване на усещането за колективност, за живот и работа сред съмишленици. Българското читалище се превръща в средищен център за развитие на просветни занимания, театрално и музикално изкуство, разпространения на периодика и книги. Това е една своеобразна общобългарска институция, защитаваща общите културни интереси на нацията.

Няма да бъдем далеч от истината, ако кажем, че читалището е било като втори дом за онези будни представители на интелигенцията във всяко село или град, които със самоотвержени усилия са работили за поддържането на един особен дух, крепящ устоите на българското население по места. Смята се, че Ломският учител и виден общественик Кръстьо Стоянович Пишурка, превръщайки своята учителска стая в импровизирана библиотека-читалня, е поставил отгоре й надписа „Читалище“ през 1848 година. И сякаш това е бил своебразният ‘прощъпулник’ на тази институция по просвета и духовност. Като подкрепа на тези твърдения десетилетия по-късно в спомените на съвременници от павелбанското читалище изниква образът на местния учител и общественик, Христо Пъдев, който обичал да казва, че когато отива в читалището чак тогава започвал да диша с двата си дроба.

С голяма признателност местните говорят за сменилите се през времето читалищни секретари, председатели на настоятелства, библиотекари и помощен персонал – все хора, работили достойно, за да го има днес читалище „Напред – 1903“, функциониращо, с добре поддържана материална база, но пък и с доста проблеми в областта на културния мениджмънт.

Както знаем обаче, поуките не се извличат само от настоящите промени, защото един солиден ресурс за тях се съхранява от историята. Поставили основната рамка на настоящото изследване през краткия исторически преглед от основаването на Павел баня и възникването въобще на българското читалище, имаме възможност да се фокусираме конкретно върху изворите на миналото на културната институция в малкия подбалкански град. Още от този момент е редно да предупредим, че работата с историческите документи не бе особено успешна, заради оскъдната съхранена информация. Ето защо за възстановяването на възможно пълния облик на историческото минало на читалище „Напред – 1903“ ще се позоваваме на разказани спомени на съвременници, публикации в периодичния печат и разбира се, художественото наследство, до което имаме достъп.

Квитанция от 1933 на читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Квитанция от 1933 на читалище 'Напред 1903' Павел баня
„Онзи, който познава българското село и неговия живот, ще се съгласи, че две са най-важните огнища за просвета, които пръскат светлина над мрачния му небосклон и проправят пътя към по-светло бъдеще и очаквано щастие: училището и читалището“ (Караиванов, 1939:56). Така започва историческата статия „Животът на читалище „Напред“, публикувана в сборника с неизвестен авторски колектив „Павел баня – лечебница и курорт. 60-годишно съществуване на селото“ от 1939 година. В статията е поместен и „Протокол №1“ (цитиран в самото начало), удостоверяващ основаването на читалището на 1. януари 1903 година. Авторът на конкретната статия, Иван Караиванов, един от председателите на читалището и един от първите учители в село Павел баня, мотивира появата на институцията поради недостатъчната подготвеност на учителите в училището, които не предоставяли „задоволително образование на питомците си“ (Караиванов, 1939:56). При тези обстоятелства 39-те ентусиазирани младежи, събрани в една от стаите на училището, и ръководени от учителите Иван Попсавов, Васил Шивачев, Лала Беева и Мария Астърджиева, учредяват новото културно средище. Показателен е броят на младите хора по онова време, които с решителост застават зад тази всеобща инициатива.

Впоследствие в дните 15. и 23. януари същата година се приема и проектоуставът на читалището. Той е изработен от комисията, спомената в „Протокол №1“. На тези събрания се разисква за избора на име на новото дружество. След доста дебати, както е записано в историческата справка, се приема името на бъдещото читалище да бъде „Напред“. Новата структура „се обособява като самостоятелен институт, в който може да членува всеки български гражданин без разлика на пол, занятие и възраст над 17 години. Решават читалището да има свой печат с елипсовидна форма и надпис „Читалище Напред“, с. Павел баня.

Чрез тайно гласуване се избира първото читалищно настоятелство в следния състав: председател Иван Попсавов, подпредседател – Станчо Марков, библиотекар – Димитър Тодоров, деловодител – Лала Беева, касиер – Нено Марков и съветниците Нено Пиперов и Стойно Кисьов“ (Стоилов, 2003:68). В „Протокол №4“ от същата година става ясно, че новите читалищни дейци живо са обсъждали въпроса за намирането на помещение, в което да се случват събранията и предстоящите сказки. За пръв път се споменава, че на Великден 1903 година в село Павел баня е изиграна първата театрална пиеса „Ильо войвода“, а приходът за читалището от това събитие е на стойност 20 лв и 10 ст.

Впоследствие читалище „Напред – 1903“ се абонира за вестниците „Народни права“, „Работнически вестник“, „Съзнание“, „Народен лист“, „Мир“ и „Пряпорец“. По-късно през същата година в архивните документи е записано, че е възложено на учителите да започнат подготовката по нови два тетрални спектакъла – „Невенка и Светослав“ и комедията „Ще се самоубия“.

През 1904 година е избрано ново читалищно настоятелство, липсва отчет за състоянието на касата, продължава разискването на въпроса за намиране на помещение, а читалището получава първото си дарение. Васил Шивачев подарява тенекия газ за осветление на институцията.

Следващите години се характеризират със слаба читалища дейност, липсват подробни отчети и описи за изнасяните сказки. Оказва се, че през 1908 година за пръв път са гласувани средства от Общинския съвет, но според документите, тази неизвестна сума така и не е получена от читалищните дейци. Годината е важна и с това, че се разисква и одобрява проектоправилникът за вътрешния ред на читалището. Наблюдава се тенденция към повишаване на средствата в читалищната каса.

Пред сградата на читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Пред сградата на читалище 'Напред 1903' Павел баня
През 1910 година сред настоятелството кристализира идеята, че главният начин за набиране на средства за институцията, е като се изнасят представления пред населението. По това време в село Павел баня се разкрива и прогимназия, а читалищните дейци за пръв път отделят средства за подпомагане на друга образователна институция. 56 лева и 32 стотинки е дарението за закупуване на обзавеждане на новото училище. 1911 година завършва със задоволителна дейност: изнасят се сказки, поставят се театрални представления, повдига се въпросът за образуване на Съюз на читалищата. Следващите три години – 1912, 1913, 1914 – се характеризират с почти никаква читалищна дейност, а историческите извори посочват причина за това разгара на Балканските военни конфликти.

Силен ентусиазъм читалището добива през 1915 година, ако се съди по документите. Тогава живо се обсъждат актуалните военни теми, настоятелството е сменено, както се наблюдава практика почти всяка година то да е в различен състав, а настоящите общественици се обединяват около няколко ключови точки относно бъдещата дейност на институцията. „..Трябва читалището да се залови по-сериозно с изпълнение на своите задачи, за да оправдае съществуването си. За постигане на това трябва: а) да се намери по-удобно помещение за събрания и сказки, б) да се правят чести събрания, в) да се предприеме агитация за привличане на членове и г) да се засили интереса към читалището и дисциплината у членовете..“ (Караиванов, 1939:64). Читалището подема инициатива за построяване на паметник на загиналите във военните действия от региона на село Павел баня, който и до днес се намира в централната градска част на курорта.

Членска книжка от читалище 'Напред 1903' Павел баня на Георги Чорбаджийски - брат на ЧудомирПубликувано в Pavelbanya.eu
Членска книжка от читалище 'Напред 1903' Павел баня на Георги Чорбаджийски - брат на Чудомир
По време на Междусъюзническата и Първата световна война читалищната дейност отново замира до 9. януари 1920 година, когато група от 28 ентусиазирани младежи с театрални умения от Казанлък се записват доброволно като част от читалищните дейци. Сред новопрохождащите общественици е и станалият по-късно световно известен тенор Тодор Мазаров, син на основателя и дългогодишен настоятел на читалището, Руси Мазаров. През следващите години продължава да се говори за необходимостта от построяване на обособена собствена сграда за читалището, а приходите в касата от вечеринки, представления и сказки нарастват до близо 3000 лева. В документите е записано, че някой си М.Н.П. дарява 25 000 лева, а читалищните дейци хвърлят в пространството безпринципни предложения за разиграване на парични лотарии и томболи.

През 1925 година се наема за читалищно помещение дюкяна на Христо Манчев за 200 лева за 1 година. Обзавежда се читалня, наема се специален човек, който да я поддържа. Читалището се абонира за получаването на 14 различни вестници и списания, като почти всички са оставени на безплатно ползване в новата читалня. За пръв път Общината гласува по-сериозна сума за подпомагане на дейностите на институцията в размер на 5000 лева. Избира се театрална комисия и почти всяка събота се четат сказки. До 1928 година се сменят още две наети помещения за читалищната дейност и се пристъпва към постепенно изпълнение на отдавна заложената идея за построяване на цялостно помещение. За строителните работи през следващата година Министерството на просветата отпуска помощ от 10 000 лева. По това време читалището изнася театралните представления в ресторанта на хотел „Америка“ срещу наем от 100 лева за всяко представление. Наблюдава се тенденция към разрастване на периодичните издания и томовете книги в библиотеката. В касата на читалището вече има сериозна сума за необходимите разходи.

Паметникът 'Майката' и сградата на читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Паметникът 'Майката' и сградата на читалище 'Напред 1903' Павел баня
През 1930 година е довършен салонът на институцията, той е отдаван закратко под наем за кафене, а общината отпуска сумата от 100 000 лева, от които в касата на читалището постъпват 94 000 лева. „Първите завеси били от черги, а за декори са служили предмети, донесени от околните къщи. Представена е пиесата „Делото на дявола“. Поради големия си успех, тя е повторена. Събран е приход от 2000 лева. Библиотеката разполага със 778 тома книги. През същата година е починал почетният член на читалището Тодор Митев – първият учител в селото. […] Следващите години се характеризират с активна театрална самодейност. Дават се пиесите „Милионерът“, „Нещастна фамилия“, „Коларът на смъртта“, „Край мътния поток“, „Вестовоят командва“ (Стоилов, 2003:69).

През 1933 година читалищният салон се отдава под наем през лятото за ресторант, а през останалото време за учебна стая. Довършителните ремонтни дейности продължават, а библиотечният фонд нараства. Отдават се книги за домашен прочит, а редовните членове на библиотеката са предимно мъже. През 1935 година тържествено е отбелязан 30-годишният юбилей на читалището, а на следващата година оперният певец Тодор Мазаров изнася голям концерт в новия читалищен салон. През 1936 година се наблюдава засилен интерес към библиотеката. Тя вече разполага с 1108 тома. За домашен прочит са дадени 674 тома на 582 души. Читалището продължава да получава вестници и списания, по-известни от които са „Родолюбие“, „Български войн“, „Казанлъшка искра“, „Литературен глас“ и други. През тази година се извършват довършителни ремонти по салона и е поставено радио.

За 1937 година има сведения, че е прожектиран първият филм „Доктор по неволя“, а библиотеката продължава да получава нови книги. През 1939 година по инициатива на читалищни активисти е издадена първата документална книга за Павел баня „Павел баня – лечебница и курорт“. В нея е записана настоящата история на читалището до тази година. Сведенията са подбрани от Иван Караиванов, за когото се съобщава, че е бил председател на читалището и един от първите учители в село Павел баня.
„След 09.09.1944г. за народното читалище и читалищните дейци се открива широко поле на работа, в която се включват много млади хора. Те подготвят пиеси, сказки, агитки, концерти и др. Читалищният салон започва да става тесен. Ето защо се прави втори етаж на постройката. Там се нанася библиотеката, която наброява вече около 3000 тома. Същата се оборудва с нови стелажи, на които книгите се подреждат по азбучен ред. Читалището става любимо място за посещение от страна на именития наш писател, хуморист и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Той изразява задоволство от ентусиазма на всички дейци и бащински ги напътства“ (Стоилов, 2003:70).

Веселин Енчев бивш секретар на читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Веселин Енчев бивш секретар на читалище 'Напред 1903' Павел баня
В действителност в по-ново време липсват летописни сведения да дейността на павелбанското читалище. Оскъдната информация се свежда до статията, която видният общественик Христо Стоилов, дългогодишен председател на читалището за периода 1963 – 1981 година, публикува в своята юбилейна книга „125 години Павел баня“. Към настоящия момент на разработване на изследването разполагаме и с видеоинтервю на секретаря на читалището от 1976 до 2013 година – Веселин Енчев, в което той подробно разказва за времето, в което е бил начело на институцията. Правят се и опити за написване на една пълна историческа справка за дейността на читалище „Напред – 1903“ от местни общественици, но все още техните усилия продължават в тази посока.

От Христо Стоилов научаваме още, че есента на 1963 година остава паметна в историята на театралното дело за читалището. Тогава на павелбанска сцена гостува обичаният артист от Народния театър Константин Кисимов. Изнесена е постановката „Хъшове“. Стоилов добавя, че участието на актьора е предизвикало истински триумф сред младите самодейни артисти на павелбанското читалище. Кисимов е и първият човек, който дарява сумата от 50 лева за бъдещото построяване на настоящата сграда на читалището. Дълги години ръководител на театралния състав остава Иван Караваневски.

Съвременната сграда на читалище 'Напред 1903' Павел баня в строежПубликувано в Pavelbanya.eu
Съвременната сграда на читалище 'Напред 1903' Павел баня в строеж
1965 година също е паметна. Тогава се обявава национален конкурс за изработване на проект за новата читалищна сграда. Конкурсът е спечелен от архитект Цветана Нинова от София. През 1967 година строежът започва. Негов ръководител става архитект Брънников. „Населението се включва активно в помощ на строителите. С неговия доброволен труд се заливат железобетонните плочи, пренасят се тухли и други строителни работи. За реализирането на проекта като инженер помага Петко Лалев Бозаджиев, също от Павел баня. През 1972 година сградата е завършена. На нейното тържествено откриване идват много гости от София, Стара Загора, Казанлък и околните села. Самодейните колективи към читалището изнасят богата концертна програма. Новото читалище има просторен салон с 450 места, голяма сцена, 6 гримьорни, библиотека за 40 000 тома книги, хранилище за същите, читални, зали за репетиции, събрания, младежки клуб. Отоплението е централно“ (Стоилов, 2003:71).

Съвременната сграда на читалище 'Напред 1903' Павел баня преди изграждането на плочникаПубликувано в Pavelbanya.eu
Съвременната сграда на читалище 'Напред 1903' Павел баня преди изграждането на плочника
След като материално-техническата база е изцяло обновена, следващите години от живота на читалището с основание могат да бъдат наречени едни от най-ползотворните. През 1963 година е поставено началото на хора за школувано пеене при читалището с първи ръководител Георги Динев. От 1964 до 1994 година ръководител на хора става учителката по музика в павелбанското училище, Дешка Порова.
Хор Тодор Мазаров към  читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Хор Тодор Мазаров към читалище 'Напред 1903' Павел баня
Хорът от първоначален женски състав, прераства в смесен. Младите певци печелят редица престижни музикални награди, а през 1988 година, когато хорът отбелязва 25 години от сздаването си, е награден с орден „Кирил и Методий“. Големи заслуги за тези и други успехи на читалището по това време има инициативният секретар, Христо Поров.

Кукерски състав към  читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Кукерски състав към читалище 'Напред 1903' Павел баня
Дейностите не спират до тук, защото към читалище „Напред – 1903“ започва да функционира кукерски колектив, който първоначално наброява 70 членове. Впоследствие той се разраства и донася редица престижни отличия от национални и международни фестивали на маскарадните игри в страната и чужбина. Със съдействието на Отдел „Изкуство и култура“, град Стара Загора, повече от 10 години читалището организира и провежда традиционното „Павелбанско лято“ с гостуващи изпълнители от цялата страна. Целта на инициативата е да се разнообразява културният живот в летния туристически сезон, а с което и запълване на свободното време на туристите и гостите на селището. Инициативата е възродена и днес. И успехите не закъсняват. От времето на най-новата си история читалищните трупи, кукерски и певчески състави са завоювали над 30 златни и сребърни медала и лауреатски отличия. От април 1976 година до 2013 година читалищен секретар е Веселин Енчев, а от 1981 председател става Стойно Пъдев.

Президентът Георги Първанов на 100 годишнината на  читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Президентът Георги Първанов на 100 годишнината на читалище 'Напред 1903' Павел баня
Президентът Георги Първанов на 100 годишнината на  читалище 'Напред 1903' Павел баня Публикувано в Pavelbanya.eu
През 1978 година читалището тържествено отбелязва 75 години от създаването си. „За цялостната си дейност и по случай 75 години от основаването си, читалището е наградено с орден „Кирил и Методий“ I степен, а като гост на юбилейното събрание по случай 100-годишнината присъства президентът на Републиката, Георги Пъванов, който награди читалището с почетния знак на Президентството“ (Енчев, 2013:5).

Представителен фолклорен ансамбъл Детелини Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Представителен фолклорен ансамбъл Детелини Павел баня
През годините от най-новата история на читалището в неговите зали репетират самодейни състави като Детска вокална група „Звездичка“ с ръководител Малинка Паскалева, Фолклорният танцов ансамбъл „Детелини“ с ръководител Недка Кавръкова, а в най-ново време – Детската театрална студия „Дядовата ръкавичка“ с ръководител Донка Иванова и Танцов клуб „Павелбанци“ с ръководител Злати Златев. Самодейните екипи от танцьори, певци, театрали и музиканти са представяли читалище „Напред –1903“ и Павел баня на редица регионални, национални и международни концерти и фестивали, като често пъти са завоювали престижни отличия.

Състав към читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Състав към читалище 'Напред 1903' Павел баня
Състав към читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Състав към читалище 'Напред 1903' Павел баня
„Читалищните дейци организираха мащабни културни мероприятия, в които вземаха участие изтъкнати дейци на българският театър, на музикалното и танцовото изкуство. Под любимата читалищна стряха репетираха Смесеният хор за школувано пеене „Тодор Мазаров”, Детският фолклорен танцов ансамбъл „Детелини”, Детският хор, ДВГ „Звездичка”, МЕГ „Рубин”, ВГ „Мечтатели”, Коледарска група и други състави“ (Неиздадени спомени на Христо Поров, записала – Йорданка Трополова).

Хор Тодор Мазаров Павел баня с ръководител Дешка ПороваПубликувано в Pavelbanya.eu
Хор Тодор Мазаров Павел баня с ръководител Дешка Порова
От 2003 година е формиран клуб „Литературен глас“, който е част от сдружението „За Павел баня“ с председател ст.н.с. инж. Петко Несторов. За ръководител на клуба е избран педагогът и поет, Полина Христова. В самото начало на основаването на клуба негови членове са Д-р Виолета Нонева, Владимир Митев, Димитър Лингоров, Дора Ялъмова, Йорданка Трополова, Мариела Ройлева, Мария (Деница) Иванова, Надежда Тарлева, Пенка Андреева, Полина Христова, Тотка Динева и Христо Костов.

„Още от създаването на клуба, литераторът Димитър Милчев, зам.-председател на Сдружението, започва да подготвя поетична антология, озаглавена „Лиричен шепот от долината на розите”, в която включва избрани стихове на творци, които живеят в Павел баня или чиито родови корени са от града. С финансовата помощ на Сдружението и Община Павел баня, антологията излиза от печат през 2007 година и е посрещната с голям интерес от населението на града и цялата община. По предложение на читалищното настоятелство, през месец май 2006 година клуб „Литературен глас” преминава към читалище „Напред – 1903”.


През 10 годишното съществуване на клуба (2003 – 2013 г.) дейността му се развива в няколко посоки: Представяне на новоиздадени книги на членове на клуба; организиране на срещи с известни български писатели и поети (Надежда Захариева, Донка Петрунова, Елка Няголова, Соня Фурнаджиева, Мариан Желев, Кънчо Стоянов, Лилия Димитрова и др.); периодични сбирки на клуба, на които членовете четат своите нови творби; участие в публични рецитали, тържества и празници, организирани от Общината, читалище „Напред” и СОУ „Христо Ботев” и пр.

Заслужава да се отбележи фактът, че много от гостите на Павел баня, дошли на лечение, отдих или екскурзия и присъствали на подобни изяви, са споделяли учудването и възхищението си, че в това малко провинциално градче се развива такава разнообразна културна дейност и има толкова много местни талантливи творци. Клуб „Литературен глас” е гостувал неколкократно с произведения на свои членове на страниците на националното издание в-к „Ние, жените”, на Казанлъшките вестници „Искра” и особено на „Долина”, в който редовно са отразявани изявите му“ (Събрани и неиздадени спомени на Йорданка Трополова).

Това е записала в своите спомени журналистът и общественик Йорданка Трополова. Към този момент нейните споделени впечатления не са издадени, но те са част от замислената цялостна книга, посветена на читалищната дейност в Павел баня.

Още един щрих от историята на читалище „Напред – 1903“ е свързан с библиотечното дело на институцията. Към настоящия момент по спомени на бившия секретар Веселин Енчев в библиотеката има близо 23 000 тома литература, а читателските зали се радват на посещение от над 1000 читатели. „Читалищната библиотека винаги е била един от приоритетите на читалищното ръководство, а с новите технически средства и компютри по проект „Глобални библиотеки – България“ влезе в семейството на водещите библиотеки в Старозагорска област и страната. Към 01. януари 2013 година библиотечния фонд наброяваше 22 942 тома книги“ (Енчев, 2013:5). Към този момент дългогодишен библиотекар е Велина Славова.

110 години читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
110 години читалище 'Напред 1903' Павел баня
На 29. юни (Денят на светите равноапостоли Петър и Павел) 2013 година бе отбелязана и 110-та годишнина от основаването на читалище „Напред – 1903“ град Павел баня. През същата година бе избран и нов секретар на институцията – Свилен Белчев, който дълги години завежда отдел „Култура и връзки с обществеността“ към Община Павел баня.

Сега действащото читалищно настоятелство е в състав Донка Иванова – председател и членове: Веселин Енчев, Тотка Динева, Димитър Милчев, Кольо Пъдев. За проверителна комисия са назначени: Мариела Ройлева – председател и членове: Светла Стойнова и Мария Ненова.

Почетен знак на Президента на БългарияПубликувано в Pavelbanya.eu
Почетен знак на Президента на България
Читалище „Напред – 1903“ продължава да функионира в условията на все по-трудна икономическа ситуация. Част от съставите развиват своята творческа дейност, която обаче е главно концентрирана преди и по време на празничния културен календар на Община Павел баня. И все пак в читалищния салон се провеждат редица спектакли заради неговата подходяща структура и техническо оборудване. Читалище „Напред –1903“ има пригодена и лятна сцена, на която се изявяват самодейни колективи и гостуващи изпълнители от страната и чужбина в рамките на редица традиционни мероприятия през активния туристически сезон в Павел баня. С обявяването на селището за град и община преди повече от 30 години се дава нов тласък в развитието на курортното дело в този регион, а читалищната институция подкрепя с налични възможности местната културна общественост през годините.

Ордени 'Кирил и Методий' на читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Ордени 'Кирил и Методий' на читалище 'Напред 1903' Павел баня
Както повечето български читалища, така и павелбанското, има редица нерешени проблеми, които не зависят само и единствено от липсата на финансови средства. Необходима е работа. Предвидените от държавата средства за народните читалища, свързани с неотложни ремонти, подпомагане на художественотворческата дейност и закупуването на компютърна техника, са крайно недостатъчни. Ето защо ръководството на павелбанското читалище е добре да търси подкрепа за разширяване на дейността си през кандидатстването по различни европейски програми като: „Развитие на селските райони“, Програмата за трансгранично сътрудничество, Оперативните програми „Регионално развитие“ и „Административен капацитет“ и редица други тръстове за финансиране.

Освен това е пожелателно да бъдат изградени ефективни механизми за взаимодействие с местни бизнес партньори и засилване на диалога с регионалните културни институции в региона. Така павелбанското читалище би поставило кръгозора на идеите си върху една по-ясна плоскост и би отговорило на потребността от превръщането му в притегателен център за нови млади таланти.

Награди на читалище 'Напред 1903' Павел баняПубликувано в Pavelbanya.eu
Награди на читалище 'Напред 1903' Павел баня
Провеждането на публични дебати, дискусии, отворени срещи, семинари, конференции по въпроси, които касаят обществения живот на община Павел баня, е възможна инициатива на читалище „Напред –1903“. Така би се възстановила отдавна заложената идея за читалището в историческото ни минало: то да бъде център, в който индивидът се приобщава към общността.

И все пак, 112 години е достатъчен период, за да си изградим една реалистична представа, за това докъде могат да достигнат възможностите на човека. С твърда убеденост можем да кажем, че българското читалище е уникална по своята същност полифункционална структура и един от големите проекти на Възраждането ни. Проект, нагледно демонстрирал как се устоява през времето.

Румен Скрински


Използвана литература:
1. Георгиев, К. Курорта Павел баня, С., 1924.
2. Иванова, Д., С. Белчев, В. Енчев и др. Читалищни вести. // Читалищни вести, IX, юни 2013.
3. Караваневски, Т. Розовата ни култура. ИК Едисон, С., 1923.
4. Редакционен комитет. Павел баня. Лечебница и курорт – 60-годишно съществуване на селото, С., 1939.
5. Стоилов, Хр. 125 години Павел баня. ИК Ирита. Казанлък, 2003.
6. Стоилов, Хр. Сълзи и рози. Книга за Павел баня. ИК Мартилен, С., 2002.
7. Спомени на читалищни дейци, събрани от журналистката Йорданка Трополова (под печат).