26.3.2015
В днешния свободен ден за разглеждане на забележителностите на испанската столица, нашите танцьори от ансамбъл "Детелини" посетиха дома на Мигел де Сервантес Сааведра - автор на световния шедьовър, "Дон Кихот".
Тази вечер по програма предстои първият спектакъл пред българската общност в Мадрид. Нашите сънародници ще се насладят на танци като "Гергьовден", "Шопска сюита" и "Ергенаши" в рамките на час и половина концертна програма, подготвена от "Детелини".
Предлагаме Ви атмосфера от Мадрид в снимки от днешния ден, посветен на културен туризъм.
Част фотосите ни изпрати Христо Костадинов, а останалите са взети назаем от фейсбук профилите на танцьорите.
Румен Скрински
В днешния свободен ден за разглеждане на забележителностите на испанската столица, нашите танцьори от ансамбъл "Детелини" посетиха дома на Мигел де Сервантес Сааведра - автор на световния шедьовър, "Дон Кихот".
Тази вечер по програма предстои първият спектакъл пред българската общност в Мадрид. Нашите сънародници ще се насладят на танци като "Гергьовден", "Шопска сюита" и "Ергенаши" в рамките на час и половина концертна програма, подготвена от "Детелини".
Предлагаме Ви атмосфера от Мадрид в снимки от днешния ден, посветен на културен туризъм.
Част фотосите ни изпрати Христо Костадинов, а останалите са взети назаем от фейсбук профилите на танцьорите.
Румен Скрински
view entry
( прегледа: 1510 )
26.3.2015
То е поместено във вестник „Дъга” бр. 117 от 9 януари 1936 г. Поводът – излиза от печат първата му книга „Не съм от тях”. Но още години преди това, карикатурите и хумористичните разкази на Чудомир, публикувани с различни псевдоними като подлистници в изданията „Барабан”, „Българан”, „Въртокъщник”, „Балканска трибуна”, „Жило”, „Остен”, „Зора” и др., събуждат острото обществено любопитство към този толкова талантлив и оригинален автор. В увода към интервюто, тогавашният главен редактор на „Дъга” Георги Боршуков пише следното:*
„В последните години в живота на българската литература се появи един нов сеяч – хуморист Чудомир, известен още под инициала ЧУД и псевдонима Дели-Димо. Чудомир не чиракува в литературата. Отведнъж той изскочи като зрял майстор. И се наложи на читателите като един от първите познавачи и разказвачи на нашия народен бит… След излизането на всеки от подлистниците му, заедно със съответната доза смях, ЧИТАТЕЛЯТ СЕ ПИТАШЕ: Защо този човек не събере тия бисери в една книга? Защо Чудомир не издаде книга? Най-после това легитимно желание на публиката, а най-вече на артистите по утра и вечеринки от провинциалните сцени е задоволено…Макар издал вече и книга, обаче за широката читателска публика Чудомир като личност остава все още непознат. Какво е истинското му име? Как изглежда той? Дайте да видим портрета му! Как се реши най-после да издаде книга?Редакцията ни използува случая за да отговори на тези въпроси чрез едно интервю със самия писател… На много от въпросите, от скромност, Чудомир не отговори. Верен на своя маниер на писане, и тук г. Чудомир Чорбаджийски е цял-целеничек Чудомир, какъвто го знаем от неговите подлистници…”
И така, нека наречем това интервю така, както е поместено в „Дъга”:
– От въпросите, които сте ми задали, г-не редакторе, на които чакате и незабавен отговор, личи ясно, че вий просто на просто искате да ме обвините в писателство.
– Да.
– Вярно е, че има вече доста отекчающи вината ми обстоятелства, но трябва, чини ми се, да се потърсят причините за това.
– Кой друг може да бъде виновен, освен вий самият?
– Не е вярно. Най-напред трябваше да хванете един бивш министър на просветата, загдето ме уволни и останах без работа. (През 1933 г. Чудомир, който е бил учител по рисуване в Държавно средно смесено педагогическо и образцово училище в гр. Казанлък, е уволнен под предлог „съкращения” , б. р.) Ама той излезе хитър и умря, Бог да го прости! След това дръжте Данаил Крапчев, книгоиздателя Хаджиев и пр. Дип добре си живеех аз в провинцията мирно и тихо. Денем на работа, вечер си купех вестника, прибирах се рано-рано в къщи, вечеряхме и лягахме. И кокошки си бях развъдил и магданоз си посадих и яйца на очи се бях научил да готвя. Изведнъж: Пиши, та пиши! Какво да правя? Помолих жената да ме осинови и поеме издръжката ми изцяло, като съм останал без работа, а тя: „Стар си, кай, вече и помниш майка си…” (Тогава Чудомир е на 46 години – б. р.) Потърсих помощ от Инспекцията на труда, не ми дадоха. „Тебе, викат, презимето ти е Чорбаджийски, какви пари искаш?” Абе хора, думам, тъй се е наричал пра-пра-прадядо ми и от него насам във фамилията ни е настъпило прогресивно осиромашаване, на което аз съм завършекът. „Йок! Не може!” И аз насам – натам и почнах да пиша. Пишех и не се подписвах, или пишех и слагах отдолу разни имена. „И това не може, казват от редакцията. Едно име ще си избереш и то ще бъде постоянно. ”Ами половина име не може ли, питам. „По-добре цяло, ама като си толкова инат…” Тогава се появи ЧУД.
– Ами Дели – Димо?
– Като ме научиха кой съм, рекох да се скрия зад един нашенец, но и то не хвана ръб. Тръгнах по наклонената плоскост, загазих здравата, значи и просто се пропи…сах. Не щеш ли, преди месец ме среща чичо „Хемус” „Да ти издадем едно томче, кай, а? Какво ще кажеш?” Ха, наредихме я, си рекох. Сега пък томче. „Ще ти платя, кай, толкова и толкова. Щом излезе книгата, едната третинка ще получиш, след два месеца другата и още след два – третата.” И ти да си на мое място в тия тежки времена, ще си увеличиш прегрешенията и ще се съгласиш. И ето ме изправен пред зелената маса, (има предвид съдийската – б. р.) наредили сте въпрос след въпрос, един от други по-страшен и ми готвите обвинителния акт, един вид. Ако отговоря на всичките, мисля си, ще си отегча положението и не мога се отърва дорде съм жив, ами да си мълча. Нищо не знам, ще казвам, нищо не съм видял. Та не ме питайте повече. Само на един въпрос мога да ви отговоря, защото мисля, че с това вината ми ще се намали що годе Той е:
– Живи ли са героите ви, или сте ги измислили?
– Живи са, г-н редакторе, живи са до един. Ако имам някаква вина, тя е, че са много по-интересни отколкото съм ги дал. Някои даже са със собствените си имена и много тръни се вършаха по главата ми по този случай. Само оная, клюкарката от „Не съм от тях”, е общо взета. Когато написах първия фейлетон за нея, среща ме бившия директор на гимназията в градеца ни, хили се насреща ми и дума: „Хубаво си я наредил. Отлично! Бравос!” Коя бе? – питам. „Нашата съседка, коя? Какво се правиш на занесен? Същинската. Жива и здрава – Тота Цанковичина!” (???) След малко ме среща една дама, също ухилена. „Е – е – е! – дума – Ама как сте я настанили, как сте я нагласили! Нека! Пада й се като си не знае езика.” Ама коя, бе госпожа? „И-и… Стига сте се престрували. Коя? Свекървата, разбира се.” Коя е вашата свекърва? „Уж де! Уж не знаете. Целия град позна на Тотя Папукът жена му, Васила, а вие… Ама нека, нека, нека! Тъй трябва! Да се научи, чумата с чума!” На другия ден отивам да се бръсна. Сядам на стола, увива ме Коста с пешкирите, започна да ме сапунисва и ми шепне: „Снощи, след вечеря, седнах на миндеря и чета на глас твоята „Не съм от тях”. Още в началото жената ме пресече и цъкна: Е – е – е – леля Гена! Цяла леля Гена. Е, Боже, кога ли я е подслушвал, тоя пусти Чудомир?” Та, само тя е измислена, значи, и, както знаеш е безименна. Можеш да й сложиш, без да сбъркаш, каквото си щеш българско женско име. Другите, питай който щеш нашенец, са си чисти и натурални нашенци. Какво съм виновен за това?
Толкоз… **
* – Поместваме текста със съкращения
** – Интервюто ни беше предадено от журналистката Йорданка Трополова. Открила го е в архивите на покойния си баща, на когото Чудомир е бил учител и настойник.
„В последните години в живота на българската литература се появи един нов сеяч – хуморист Чудомир, известен още под инициала ЧУД и псевдонима Дели-Димо. Чудомир не чиракува в литературата. Отведнъж той изскочи като зрял майстор. И се наложи на читателите като един от първите познавачи и разказвачи на нашия народен бит… След излизането на всеки от подлистниците му, заедно със съответната доза смях, ЧИТАТЕЛЯТ СЕ ПИТАШЕ: Защо този човек не събере тия бисери в една книга? Защо Чудомир не издаде книга? Най-после това легитимно желание на публиката, а най-вече на артистите по утра и вечеринки от провинциалните сцени е задоволено…Макар издал вече и книга, обаче за широката читателска публика Чудомир като личност остава все още непознат. Какво е истинското му име? Как изглежда той? Дайте да видим портрета му! Как се реши най-после да издаде книга?Редакцията ни използува случая за да отговори на тези въпроси чрез едно интервю със самия писател… На много от въпросите, от скромност, Чудомир не отговори. Верен на своя маниер на писане, и тук г. Чудомир Чорбаджийски е цял-целеничек Чудомир, какъвто го знаем от неговите подлистници…”
И така, нека наречем това интервю така, както е поместено в „Дъга”:
Чудомир за себе си
– От въпросите, които сте ми задали, г-не редакторе, на които чакате и незабавен отговор, личи ясно, че вий просто на просто искате да ме обвините в писателство.
– Да.
– Вярно е, че има вече доста отекчающи вината ми обстоятелства, но трябва, чини ми се, да се потърсят причините за това.
– Кой друг може да бъде виновен, освен вий самият?
– Не е вярно. Най-напред трябваше да хванете един бивш министър на просветата, загдето ме уволни и останах без работа. (През 1933 г. Чудомир, който е бил учител по рисуване в Държавно средно смесено педагогическо и образцово училище в гр. Казанлък, е уволнен под предлог „съкращения” , б. р.) Ама той излезе хитър и умря, Бог да го прости! След това дръжте Данаил Крапчев, книгоиздателя Хаджиев и пр. Дип добре си живеех аз в провинцията мирно и тихо. Денем на работа, вечер си купех вестника, прибирах се рано-рано в къщи, вечеряхме и лягахме. И кокошки си бях развъдил и магданоз си посадих и яйца на очи се бях научил да готвя. Изведнъж: Пиши, та пиши! Какво да правя? Помолих жената да ме осинови и поеме издръжката ми изцяло, като съм останал без работа, а тя: „Стар си, кай, вече и помниш майка си…” (Тогава Чудомир е на 46 години – б. р.) Потърсих помощ от Инспекцията на труда, не ми дадоха. „Тебе, викат, презимето ти е Чорбаджийски, какви пари искаш?” Абе хора, думам, тъй се е наричал пра-пра-прадядо ми и от него насам във фамилията ни е настъпило прогресивно осиромашаване, на което аз съм завършекът. „Йок! Не може!” И аз насам – натам и почнах да пиша. Пишех и не се подписвах, или пишех и слагах отдолу разни имена. „И това не може, казват от редакцията. Едно име ще си избереш и то ще бъде постоянно. ”Ами половина име не може ли, питам. „По-добре цяло, ама като си толкова инат…” Тогава се появи ЧУД.
– Ами Дели – Димо?
– Като ме научиха кой съм, рекох да се скрия зад един нашенец, но и то не хвана ръб. Тръгнах по наклонената плоскост, загазих здравата, значи и просто се пропи…сах. Не щеш ли, преди месец ме среща чичо „Хемус” „Да ти издадем едно томче, кай, а? Какво ще кажеш?” Ха, наредихме я, си рекох. Сега пък томче. „Ще ти платя, кай, толкова и толкова. Щом излезе книгата, едната третинка ще получиш, след два месеца другата и още след два – третата.” И ти да си на мое място в тия тежки времена, ще си увеличиш прегрешенията и ще се съгласиш. И ето ме изправен пред зелената маса, (има предвид съдийската – б. р.) наредили сте въпрос след въпрос, един от други по-страшен и ми готвите обвинителния акт, един вид. Ако отговоря на всичките, мисля си, ще си отегча положението и не мога се отърва дорде съм жив, ами да си мълча. Нищо не знам, ще казвам, нищо не съм видял. Та не ме питайте повече. Само на един въпрос мога да ви отговоря, защото мисля, че с това вината ми ще се намали що годе Той е:
– Живи ли са героите ви, или сте ги измислили?
– Живи са, г-н редакторе, живи са до един. Ако имам някаква вина, тя е, че са много по-интересни отколкото съм ги дал. Някои даже са със собствените си имена и много тръни се вършаха по главата ми по този случай. Само оная, клюкарката от „Не съм от тях”, е общо взета. Когато написах първия фейлетон за нея, среща ме бившия директор на гимназията в градеца ни, хили се насреща ми и дума: „Хубаво си я наредил. Отлично! Бравос!” Коя бе? – питам. „Нашата съседка, коя? Какво се правиш на занесен? Същинската. Жива и здрава – Тота Цанковичина!” (???) След малко ме среща една дама, също ухилена. „Е – е – е! – дума – Ама как сте я настанили, как сте я нагласили! Нека! Пада й се като си не знае езика.” Ама коя, бе госпожа? „И-и… Стига сте се престрували. Коя? Свекървата, разбира се.” Коя е вашата свекърва? „Уж де! Уж не знаете. Целия град позна на Тотя Папукът жена му, Васила, а вие… Ама нека, нека, нека! Тъй трябва! Да се научи, чумата с чума!” На другия ден отивам да се бръсна. Сядам на стола, увива ме Коста с пешкирите, започна да ме сапунисва и ми шепне: „Снощи, след вечеря, седнах на миндеря и чета на глас твоята „Не съм от тях”. Още в началото жената ме пресече и цъкна: Е – е – е – леля Гена! Цяла леля Гена. Е, Боже, кога ли я е подслушвал, тоя пусти Чудомир?” Та, само тя е измислена, значи, и, както знаеш е безименна. Можеш да й сложиш, без да сбъркаш, каквото си щеш българско женско име. Другите, питай който щеш нашенец, са си чисти и натурални нашенци. Какво съм виновен за това?
Толкоз… **
* – Поместваме текста със съкращения
** – Интервюто ни беше предадено от журналистката Йорданка Трополова. Открила го е в архивите на покойния си баща, на когото Чудомир е бил учител и настойник.
view entry
( прегледа: 1614 )
25.3.2015
Нашите танцьори от Представителен фолклорен танцов ансамбъл "Детелини" са кацнали успешно в испанската столица Мадрид. Това съобщават самите те във социалните мрежи.
Предстоят им участия и свободно време, за да разгледат града на легендарния стадион " Естадио Сантяго Бернабеу".
Преди броени минути разговаряхме с част от танцьорите в Мадрид. Те споделиха задоволството си от организацията по тяхното посрещане и добрите условия в хотела, в който са настанени. Сега им предстои да опитат от специалитетите на испанската кухня, а в утрешния ден е и първият концерт на павелбанци пред българската общност зад граница.
Румен Скрински
Нашите танцьори от Представителен фолклорен танцов ансамбъл "Детелини" са кацнали успешно в испанската столица Мадрид. Това съобщават самите те във социалните мрежи.
Предстоят им участия и свободно време, за да разгледат града на легендарния стадион " Естадио Сантяго Бернабеу".
Преди броени минути разговаряхме с част от танцьорите в Мадрид. Те споделиха задоволството си от организацията по тяхното посрещане и добрите условия в хотела, в който са настанени. Сега им предстои да опитат от специалитетите на испанската кухня, а в утрешния ден е и първият концерт на павелбанци пред българската общност зад граница.
Румен Скрински
view entry
( прегледа: 1443 )
25.3.2015
Във връзка с предстоящите местни избори, община Павел баня, обявява на гражданите, които са живели или работили в чужбина и имат настоящ адрес там, но в момента живеят на територията на Община Павел баня, следва да подадат Адресна карта за промяна на настоящ адрес до края на месец април 2015г., за да бъдат включени в избирателните списъци.
Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс“ Право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, ... и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място“.
Разяснения по този въпрос, може да получите от служителите в отдел „АО, ГРАО и ТО“ при община Павел баня и в кметствата на територията на общината, всеки работен ден от 08.00 ч. до 17.00 ч.
По информация на Община Павел баня
Във връзка с предстоящите местни избори, община Павел баня, обявява на гражданите, които са живели или работили в чужбина и имат настоящ адрес там, но в момента живеят на територията на Община Павел баня, следва да подадат Адресна карта за промяна на настоящ адрес до края на месец април 2015г., за да бъдат включени в избирателните списъци.
Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс“ Право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, ... и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място“.
Разяснения по този въпрос, може да получите от служителите в отдел „АО, ГРАО и ТО“ при община Павел баня и в кметствата на територията на общината, всеки работен ден от 08.00 ч. до 17.00 ч.
По информация на Община Павел баня
view entry
( прегледа: 1487 )
23.3.2015
В сряда Представителен фолклорен танцов ансамбъл "Детелини", Павел баня, отлита на петдневно посещение в Испания. Нашите танцьори ще изиграят два концерта пред българската общност в столицата Мадрид.
Това участие става възможно благодарение на поканата от Асоциацията на българите в Мадрид, чието име в превод от испански език означава "Детелина". Именно чрез това съвпадение на имената българите в испанската столица са открили преди година нашия ансамбъл в интернет и са изявили желание павелбанци да гостуват в града на легендарния стадион "Естадио Сантяго Бернабеу".
"Подготвили сме програма от около час и двайсет минути за всеки от концертите", споделя Кольо Кавръков, организатор на "Детелини", и допълва, че танцьорите ще представят емблематични танци като "Гергьовден", "Ергенаши", "Шопска сюита" и други.
Концертите са последователно в дните 26 и 27 март, а в столицата павелбанци ще имат свободно време за посещение на големите забележителности на европейската култура.
Сред ансамбъла се говори, че задължителна дестинация във времето за отдих е футболният стадион на световния гранд "Реал Мадрид".
Румен Скрински
Това участие става възможно благодарение на поканата от Асоциацията на българите в Мадрид, чието име в превод от испански език означава "Детелина". Именно чрез това съвпадение на имената българите в испанската столица са открили преди година нашия ансамбъл в интернет и са изявили желание павелбанци да гостуват в града на легендарния стадион "Естадио Сантяго Бернабеу".
"Подготвили сме програма от около час и двайсет минути за всеки от концертите", споделя Кольо Кавръков, организатор на "Детелини", и допълва, че танцьорите ще представят емблематични танци като "Гергьовден", "Ергенаши", "Шопска сюита" и други.
Концертите са последователно в дните 26 и 27 март, а в столицата павелбанци ще имат свободно време за посещение на големите забележителности на европейската култура.
Сред ансамбъла се говори, че задължителна дестинация във времето за отдих е футболният стадион на световния гранд "Реал Мадрид".
Румен Скрински
view entry
( прегледа: 1460 )
22.3.2015
27 кукерски групи с над 1100 участници - това е равносметката от тазгодишния традиционен фестивал на маскарадните игри "Старци в Турия - 2015".
Спектакълът бе организиран от Община Павел баня със съдействието на кметството на село Турия и се проведе на площада в родното място на именития ни хуморист - Чудомир.
Празникът бе открит от кмета на Община Павел баня, Станимир Радевски, който пожела успех на всички участници във фестивалната програма.
Всяка кукерска група имаше не повече от 15 минути по регламент, за да се представи пред журито и многобройната публика.
Буквално участници от цяла България се включиха в тазгодишния пролетен празник, който е своебразен завършек на сезона на маскарадните игри в страната.
Специално жури, определено със заповед на кмета на общината, разпредели грамоти и парични поощрения в различните категории. Журито бе в състав: Почетен председател – академик Крум Георгиев, носител на световен "Оскар" за фолклор, председател - зам.-кметът на община Павел баня, Йордана Енева, и член на журито - Румен Скрински, студент по културология и медии в СУ.
Бяха връчени награди за цялостно представяне, а ето ги и победителите:
3 първи места за кукерските групи от:
- село Челник, Тунджа
- село Долна Секирня, Брезник
- село Маломир, Тунджа
4 втори места за кукерските групи от:
- село Зимница, Мъглиж
- град Раковски
- село Сушища, Карлово
- град Стралджа
3 трети места за кукерските групи от:
- село Веселиново, Ямбол
- село Голямо Дряново, Казанлък
- село Дъбене, Карлово
Като че ли целият празник мина под мотото на една от кукерските групи от село Александрово "Човек е до време, традицията е вечна". 27 маскарадни състава представиха богатството на националния фолклор, чиято непреходност е отговорност на поколенията.
Румен Скрински
Спектакълът бе организиран от Община Павел баня със съдействието на кметството на село Турия и се проведе на площада в родното място на именития ни хуморист - Чудомир.
Празникът бе открит от кмета на Община Павел баня, Станимир Радевски, който пожела успех на всички участници във фестивалната програма.
Всяка кукерска група имаше не повече от 15 минути по регламент, за да се представи пред журито и многобройната публика.
Буквално участници от цяла България се включиха в тазгодишния пролетен празник, който е своебразен завършек на сезона на маскарадните игри в страната.
Специално жури, определено със заповед на кмета на общината, разпредели грамоти и парични поощрения в различните категории. Журито бе в състав: Почетен председател – академик Крум Георгиев, носител на световен "Оскар" за фолклор, председател - зам.-кметът на община Павел баня, Йордана Енева, и член на журито - Румен Скрински, студент по културология и медии в СУ.
Бяха връчени награди за цялостно представяне, а ето ги и победителите:
3 първи места за кукерските групи от:
- село Челник, Тунджа
- село Долна Секирня, Брезник
- село Маломир, Тунджа
4 втори места за кукерските групи от:
- село Зимница, Мъглиж
- град Раковски
- село Сушища, Карлово
- град Стралджа
3 трети места за кукерските групи от:
- село Веселиново, Ямбол
- село Голямо Дряново, Казанлък
- село Дъбене, Карлово
Като че ли целият празник мина под мотото на една от кукерските групи от село Александрово "Човек е до време, традицията е вечна". 27 маскарадни състава представиха богатството на националния фолклор, чиято непреходност е отговорност на поколенията.
Румен Скрински
view entry
( прегледа: 1498 )
свързан линк
21.3.2015
Тази вечер с богата културна програма, подготвена от самодейците към читалищата на община Павел баня, стартираха Чудомировите дни.
Те са посветени на именития ни хуморист, който е родом от село Турия. В миниспектакъла под открито небе бяха представени и характерните обредни ритуали около Сирни Заговезни.
Те са една своеобразна прелюдия към утрешния Фестивал на маскарадните игри, "Старци в Турия", който се очаква да събере на едно място над 1000 участници от всички краища на страната.
Предлагаме Ви атмосфера в снимки от откриването. Повече информация за подробната празнична програма в специално създадената секция в нашия сайт.
Румен Скрински
Тази вечер с богата културна програма, подготвена от самодейците към читалищата на община Павел баня, стартираха Чудомировите дни.
Те са посветени на именития ни хуморист, който е родом от село Турия. В миниспектакъла под открито небе бяха представени и характерните обредни ритуали около Сирни Заговезни.
Те са една своеобразна прелюдия към утрешния Фестивал на маскарадните игри, "Старци в Турия", който се очаква да събере на едно място над 1000 участници от всички краища на страната.
Предлагаме Ви атмосфера в снимки от откриването. Повече информация за подробната празнична програма в специално създадената секция в нашия сайт.
Румен Скрински
view entry
( прегледа: 1518 )
20.3.2015
Посрещаме пролетта със слънчево затъмнение. Снимка - Недялко Несторов.
view entry
( прегледа: 1440 )
20.3.2015
Миналата седмица културният клуб на пенсионерите „Добри сърца” в с. Виден отпразнува 10 годишния си юбилей. Освен двайсетината пенсионерки, живеещи в селото, на празника им гостуваха жени от Павел баня, Казанлък, София, чиито корени са от Виден.
Домакините подредиха щедра трапеза – всяка жена бе донесла нещо от своите специалитети. Председателката на клуба Николина Тодорова ги поздрави сърдечно с юбилея и на патерица с отминалия международен ден на жената Осми март, пожела им здраве и дълголетие и им раздаде подаръци.
„Въпреки, че заради построяването на язовир „Копринка” голяма част от жителите бяха изселени през 1960 г., останалите тук хора не изгубиха надежда, че селото един ден трябва и заслужава да бъде възродено, – каза г-жа Тодорова и изтъкна, че през последните 10 години клубът с активната си дейност, със създаването и обогатяването на етнографско-краеведческата си сбирка „Да съхраним родовата памет”, подхранва тази надежда. Тя благодари на ръководството на Община Павел баня и на кмета на селото за моралната и финансовата подкрепа, с помощта на която вече десет години възрастните жители намират в клуба топъл прием, място, където да споделят своите радостни празници или тъжни ритуали. Разказа с гордост, че през последните години са събрали от спестени субсидии и лични дарения над 3 хиляди лева, които са вложени в строителството на новия храм „Свети Атанасий”. Амбицията им е да съберат поне още толкова за обзавеждането му преди неговото освещаване.
Журналистката Йорданка Трополова, чийто баща е родом от Виден, подари на етнографската сбирка албум с фотокопия от негови пейзажи на местности в землището на селото и етюди от бита на някогашните му жители. Албумът съдържа и извадки от изследвания на Чудомир, от черковната летописна книга и други източници за историята на селото, на разрушената му стара църква „Свети Атанасий” и училището.
Г-жа Трополова изрази своето възхищение от трогателните дарителски инициативи на клуба в тези времена на всеобщо обедняване и каза, че той очевидно е на хора не само с добри, но и с много щедри сърца. Тя благодари за любовта и постоянството, с които жените тук са превърнали клуба в огнище на духовност и българщина и пожела на председателката все така сърцато и всеотдайно да създава в него уютна среда за човешка раздумка и спасение от самотната старост.
Вестник „Долина” бр. 12 от 19.03.2015 г.
Домакините подредиха щедра трапеза – всяка жена бе донесла нещо от своите специалитети. Председателката на клуба Николина Тодорова ги поздрави сърдечно с юбилея и на патерица с отминалия международен ден на жената Осми март, пожела им здраве и дълголетие и им раздаде подаръци.
Г-жа Трополова изрази своето възхищение от трогателните дарителски инициативи на клуба в тези времена на всеобщо обедняване и каза, че той очевидно е на хора не само с добри, но и с много щедри сърца. Тя благодари за любовта и постоянството, с които жените тук са превърнали клуба в огнище на духовност и българщина и пожела на председателката все така сърцато и всеотдайно да създава в него уютна среда за човешка раздумка и спасение от самотната старост.
Вестник „Долина” бр. 12 от 19.03.2015 г.
view entry
( прегледа: 1534 )
19.3.2015
Трима ученици от Професионалната гимназия по ресторантьорство и хотелиерство Павел баня са на безплатно обучение като готвачи и сервитьори в туристически комплекс Боровец с оферта за работни места.
Възпитаниците на ПГ по ресторантьорство и хотелиерство са ценени като професионалисти и получават предложения, на които трудно може да се устои.
Две фирми предложиха безплатно обучение на 30 ученици от Професионални гимназии от цялата страна, членове на Асоциацията на училища по ресторантьорство и хотелиерство в България, в хотел в курорта Боровец от 16 до 22 март - за готвачи, сервитьори и бармани. Фирмите поемат нощувките, храната и обучението. Целта е да обучат кадри за своите хотели на Боровец и на морето и да ги назначат на работа.
От Професионалната гимназия в Павел баня желание за участие заявиха трима ученици: Василка Данова, Нено Мартинов и Фелиз Шериф - ученици от 12 клас, които бяха одобрени и вече повишават своите практически умения сред най-добрите в бранша.
След това обучение възможностите на тримата абитуриенти за избор на работно място се увеличават многократно.
По информация на Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство Павел баня
Възпитаниците на ПГ по ресторантьорство и хотелиерство са ценени като професионалисти и получават предложения, на които трудно може да се устои.
Две фирми предложиха безплатно обучение на 30 ученици от Професионални гимназии от цялата страна, членове на Асоциацията на училища по ресторантьорство и хотелиерство в България, в хотел в курорта Боровец от 16 до 22 март - за готвачи, сервитьори и бармани. Фирмите поемат нощувките, храната и обучението. Целта е да обучат кадри за своите хотели на Боровец и на морето и да ги назначат на работа.
От Професионалната гимназия в Павел баня желание за участие заявиха трима ученици: Василка Данова, Нено Мартинов и Фелиз Шериф - ученици от 12 клас, които бяха одобрени и вече повишават своите практически умения сред най-добрите в бранша.
След това обучение възможностите на тримата абитуриенти за избор на работно място се увеличават многократно.
По информация на Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство Павел баня
view entry
( прегледа: 1433 )