Марко Чернев (Петър) 1891-1943

Готови пътища за бунтовници няма. Този, който е решил да става бунтовник в защита на род и родина, сам си проправя мъченическия път към безсмъртието – за себе си и за ония, които ще тръгнат след него. Тъй, както се проправя пъртина в дълбоки преспи, сред виеща глутница вълци. Такива хора народът ни е нарекъл „първопроходци” заради дързостта първи да отъпчат пътека на другите към един по-хубав свят. Такъв човек е бил Марко Стефанов Чернев от с. Голямо село (сега с. Тъжа) – един от героите на антифашистката съпротива в България в първата половина на отминалия двадесети век, чиито имена за съжаление или са вече забравени, или поругани от нихилизма на съвременни доморасли „демократи”. Създател е на легендарната „Голямоселска чета”, а по-късно политкомисар на Първа дружина и член на ръководството на втория по големина в страната партизански отряд „Васил Левски”.

Приближаващата 70 годишнина от гибелта на Марко Чернев е повод да бъдат припомнени неговия борчески път и саможертва. Но успоредно с героичната му политическа биография, предлагам на читателите и чисто човешките измерения на неговата личност като съпруг и баща, приятел и боен другар, оценени през погледа на най-малкия му син подполковник о.з. Христо Чернев и на партизани от Първа дружина.

Цялата статия

Comments are not available for this entry.