Павел баня
Идеологията и делото на Васил Левски са били реална заплаха за статуквото на Балканите 
17.7.2017
Интервю с Благой Емануилов: Революционната идеология и дело на Васил Левски са били реална заплаха за статуквото на Балканите през втората половина на XIX век

- Г-н Емануилов, известен сте с умението да се ровите и разбулвате загадки, които дълго време са оставали неразрешими. Какви факти и събития от живота и дейността на Апостола провокираха следователския ви нюх и желанието да предложите своя гледна точка и своя истина за тях?

- Васил Левски безспорно е най-обичаният български национален герой. Интересът към него и делото му не само не стихва, но се възпроизвежда във всяко ново поколение. Това явление е особено ярко в родния му град Карлово, където дълги години работих като следовател. У мен също се породи желание да издиря и да прочета всичко, написано и издадено за Левски. Но със задълбочаването в тази литература в съзнанието ми се натрупваха все повече съмнения, разочарования и много въпроси. Защото наред със сериозните изследвания на авторитетни историци и художествени интерпретации на писатели, се натъкнах и на произведения, съдържащи много измислици, непотвърдени слухове, безотговорни и разминаващи се писания, твърдения, лишени от логика и изпълнени с противоречия и дори на откровени фалшификации. Донякъде това е обяснимо, като се има предвид конспиративния характер на дейността, свързана със създаването на местни тайни революционни комитети на българска територия. Затова, опирайки се на подходи и методики от дългогодишната си професионална практика на следовател, се опитах да се добера до някои истини и да изложа в книгите си обяснение поне за основни загадки и неизяснени досега обстоятелства, свързани със залавянето и гибелта на Васил Левски.

- В последната ви книга изключителен интерес представляват две тези: първата – че идеята и практиката на Левски за създаване на вътрешна революционна организация застрашават не само Османската империя, но в периода 1860-80 г. те не са в интерес и на Великите сили. И втората: че като последица от това Левски още от началото на дейността си е в полезрението на няколко тайни шпионски централи. Бихте ли споделили подробности с нашите читатели?

- Преобладаващата част от авторите на книги, посветени на Левски, изхождат от презумцията, че неговата революционна дейност засяга само Османската империя и България. Но всъщност, тази дейност има пряко отношение към геополитическата ситуация и интересите на Великите сили към Балканския полуостров и по-специално – към решаването на тъй наречения „Източен въпрос“. А той има доминиращо положение във външната политика и на Запада, и на Изтока. От едната му страна стоят Англия, Франция и Австрия (Австро-Унгария), от другата – Русия, а по средата е Турция, с Цариград и двата стратегически пролива Босфора и Дарданелите. Макар и ръководени от различни цели и мотиви, през 60-те години на 19 век и едните, и другите, и третите са единодушни в едно – че е необходимо да се запази на всяка цена статуквото на Балканите.

И точно тогава се появява личността на Васил Левски с неговото прозрение, че освобождението на България трябва да бъде дело на самите българи чрез създаването на мощна вътрешна революционна организация. Това прозрение е изстрадано и произтича от личното му участие в неуспешните опити на легиите на Раковски в Сърбия и четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа в България да „внесат“ национално-освободителна революция отвън. Но избухването на такава революция в България би разрушило така желаното и ревниво крепено статукво на Балканския полуостров.
Русия, която се отнася със симпатия и съпричастие към българските пориви и надежди за свобода, не е готова да ги поощри и подкрепи, защото е победена и разгромена от турците в Кримската война. Тоест, предприемането на нова война в помощ на въстаналия български народ в онзи момент не е в неин интерес и тя предпочита бунтарските намерения и действия на местното население да бъдат наблюдавани и „дозирани“. Една успешна революция в България не устройва нито Англия, нито Австро-Унгария. Това би означавало възраждането на голяма и свободна славянска държава, чрез която ще се засили влиянието на Русия на Балканите и достъпът й до Босфора, Дарданелите и Средиземноморието. Но най-пряко заплашена е Турция, която след приемането на реформаторските укази Гюлханскияхатишериф (1839 г.) и Хатихумаюнът (1856 г.) на султан Абдул Меджид – живее с мисълта, че е дала някакви права и свободи на поробената рая и очаква от нея да се „кротне“.
Затова са обясними бързите мерки, предприети и от Турция, и от Русия, Англия и Австро-Унгария да поставят под контрол Българския таен революционен комитет в Румъния, вътрешната революционна мрежа в България и нейния вдъхновител и организатор „баш комитата“ Левски. За целта в началото на 1867 г. европейските тайни служби създават в Цариград австро-унгарски шпионски център, с участието на Англия, Франция и Австрия, в който са завербувани местни турци и българи. Дори в революционните среди са внедрени успешно агенти на тайните служби, а в Румъния се ползват шпиони от средите на полската емиграция. С подобна задача е ангажирана и турската полиция. Що се отнася до Русия, чрез своя вицеконсул Найден Геров в Пловдив, с когото Левски поддържа тесни връзки, и руския посланик в Цариград граф Игнатиев, императорският дворец е редовно информиран за дейността на Апостола…

... Цялата статия - сп. Дипломатически спектър ...

Йорданка Трополова, сп. Дипломатически спектър


Коментари 
Comments are not available for this entry.